СОРБОН
ХИҚИЛДОК – ёш болаларда воронкасимон шаклда бўлиб, катта ёшда силиндр шаклига киради. Хиқилдок чақалокларда юқорида жойлашган бўлиб, пастки чегараси 4- бўйин, катталарда еса 7- бўйин умурткасида бўлади. Тоғай қисми нозик, юмшоқ. бўлади. Овоз ёриги 6- 7 ёшгача тор бўлади. Чин овоз бойлами катталарга нисбатан калта бўлганлиги сабабли, ёш болапарнинг овоз тембри юқори бўлади. 12 ёшда овоз бойлами ўгил болаларда қизларга нисбатан узун бўлади. 3 ёшгача ҳикилдоқ шакли угил ва киз болаларда бир хил бўлади. 3 ёшдан кейин ўгил болаларда қалконсимон без пластинкаси қўшилиш бурчаги ўткир бўла бориб, бу айниқса 7 ёшларда сезиларли даражада кузатилади. 10 ёшда ҳикилдок катталарникжа ўхшаш бўлади.
Шиллик кавати кон ва лимфа томирларига бой бўлиб, шши ҳосил бўлишига мойиллик кузатилади.Шулар сабаб 2- 3 ёшлик болаларда лариши’! кўпича ҳикилдоқ йўлини торайишп (стенозли ларингит, круп) билап кечади.
КЕКИРДАК
Кекирдак – (трахея) янгп тугилган болаларда бутуплап шаклланган бўлиб, воронкасимон кўрпнпшга ига бўлади. Шиллпқ к,аватп қон кншрларига бой, мушак кисми яхшп рпвожланган, тогай қисми юмпюк, бўлади. Чакалокларда трахеянпнг юқори чегараси 4- бўйин умуртка погонасида (катталарда 7) бўлади. Узуплигп чақалокларда 4 см. , 14- 16 ёшда 7,2 см. бўлади. Еластик туқимш!ари кам ривожланган бўлади. Трахея бифуркасияси катталарга нисбатан юқорида жойлашган бўлади. Бу тахминан спириа скапулае дан умуртқа погонасига тортилган чизиққа тўгри келади. Трахея шиллиқ қавати безчаларга бой бўлиб, улар ишлаб чиқарган секрет – кекирдак сатхини шиллиқ суюклиги билан таминлайди.
Трахея тогайларини юмшоклиги, еластик туқималари кам ривожланганлиги, ҳамда қўзгалувчанлик, унинг йўлларипи торайишига, хуррак отганга ўхшаш шовқинли нафас олишнининг пайдо бўлишига олиб келиши мумкин.
Болаларда трахея шикастланиши алоҳида трахеит ёки ларинготрахеит, трахеобронхит ҳолида кечиши мумкин.
БРОНХЛАР туғилишда етарлича ривожланмаган бўлади. Ўнг бронх кекирдакнинг худди давомидек ҳисобланади, чап бронхга нисбатан калта ва кенг бўлади. Шунинг учун ҳар хилдаги моддапар боланинг ҳалкумидан ўнг бронхга тушади. Ҳар бир бронх майда бронхларга, улар еса жуда майда бронхиолаларга бўлинади, улар еса алвеолалар билан тамом бўлади. Майда бронх ва бронхиолалар шиллиқ қаватлари жуда нозик, қон томирларга бой бўлиб, юпка шиллиқ қават билан ўралган бўлади. Ерта ёшли болаларда мушак ва еластик толалар етарлича ривожланмаган, бронх йўллари ингичка бўлади. Шулар сабаб бир ёшгача бўлган болаларда обструксия синдромлари билан кечувчи бронхиолитлар кўп учрайди. Бронхлар бир ёшгача яхши ўсиб, кейин ўсиш сурати секинлашиб, балоғат ёшида яна тезлашади. 12- 13 ёшда бош бронхлар узунлиги икки баробар ошади.
ЎПКАЛАР. Чақалоқ болалар ўпкаси 50- 60 г., гавда огирлигининг 1/50 қисмини ташкил қилади. Кейинчалик ўпка вазни тез ортиб боради (И жадвал). Ўика вазни 6 ойликда икки маротабага, 4-5 ёшда 5 маротабагача, 12- 13 ёшда 10 маротабага, 20- ёшда 20 маротабага ортади.
Жадвал 11.
Болаларда ҳар икки ўпканинг, суюкликлари билан бирга ўртача оғирлиги
(граммда).(Воуд, 1952 бўйича).
| Еш | Угил бола | Қиз бола | Еш | Угил бола | Қиз бола |
| Янги тугилан бола | 51,7 | 50,9 | 9-10 ёш | 367,4 | 358,4 |
| 0-3 ой | 68,8 | 63,6 | 10-И ёш | 474,5 | 571,2 |
| 3-6 ой | 94,1 | 93,3 | 11-12 ёш | 465,6 | 535,0 |
| 6-9 ой | 128,5 | 114,7 | 12-13 ёш | 458,8 | 681,7 |
| 9-12 ой | 142,0 | 142,1 | 13-14 ёш | 504,5 | 602,3 |
| 1-2 ёш | 170,3 | 175,3 | 14-15 ёш | 692,8 | 517,0 |
| 2-3 ёш | 245,9 | 244,3 | 15-16 ёш | 69 1 ,7 | 708,8 |
| 3-4 ёш | 304,7 | 265,5 | 16-17 ёш | 747,3 | 626,5 |
| 4-5 ёш | 314,2 | 311,7 | 17-18 ёш | 776,9 | 694,5 |
| 5-6 ёш | 360,6 | 319,9 | 18-19 ёш | 874,9 | 654,9 |
| 6-7 ёш | 399,5 | 357,5 | 19-20 ёш | 1035,6 | 785,2 |
| 7-8 ёш | 365,4 | 404,4 | 20-21 ёш | 953,0 | 792,8 |
| 8-9 ёш | 405,0 | 382,1 | 20-40 ёш | 1169,3 | 885,5 |
Ўнг ўпка чап ўпкага қараганда каттароқ бўлади. Ўнг ўпкада 3 та (юқориги, ўрта ва пастки) бўлак, чап ўпкада еса 2 та юқориги, пастки ва ўртада тилсимон бўлак бўлади. Ўпканинг бўлаклари: олдиндан ўнг ўпкани 4 кобирга устида юқори бўлаги остида ўрта бўлаги, чап ўпкани 4 кобирға устида юқори бўлаги жойлашган бўлади. Орқадан ўнг ва чап спина скапулае устида ўнг ва чап ўпкаларнинг юкориги остида пастки бўлаклари жойлашган булади.
Чақалокларда ўпка тўқимаси қон томирларига жуда бой бўлиб, ўзида кам хаво тутади. Еластик туқималар кам ривожланган бўлади. Шу сабабли ўпка касалликларида осонина емфизема пайдо бўлиши мумкин. Бола туғилишида ўпканинг асли нафас олувчи қисми, яни атмосфера қавоси билан қон уртасида газ алмашувини таминловчи асинуслар ҳали етарлик ривожланмаган бўлади. Алвеолаларнинг ривожланиши туғилишнинг 4- 6 ҳафталаридан бошланиб, улар сони биринчи йил давомида- тез ортиб, 8 ёшгача кўпайиб боради. 8 ёшдан кейин ўпка ҳажмини ортиши ҳисобига бўлади. Алвеолалар сонини ортиши билан ўпканинг нафас олувчи сатҳи ортиб боради. Айниқса, бу биринчи йил давомида тез (4 маротаба) ортади. Бунга мое равишда кислородга бўлган талаб ҳам ортади.
Бола тугилганда терминал бронхиолалар ёригп 0,1 мм. бўлиб, 2 ёшда икки, 4 ёшда уч, 18 ёшда 5 маротаба ортади. Ерта ёшдаги болаларда бронхиолаларнинг ингичкалиги сабабли уларда ателектаз кўпрок кузатилади.
Ҳар бйр упка бўлаги сегментларга бўлинади. Қар бир сегмент мустакил кон томир ва асаб толаси билан таминланган. Ўнг ўпкада 10 сегмент, чап ўпкада 9 сегмеш бўлади.Ўнг ва чап ўпканипг юқоригп бўлаги 3 сегментдан иборат: 1- юқори- чўкки, 2- юқори- орқа. 3- юк.ори- олдшпи сегментлар. Ўш ўрта бўлак 2 сегментдан иборат. Ўрта ён латерал (4) сегмепти оркада, ўртп-олдинги (5) медиал сегменти жойлашгап бўлади. Чап ўрта бўлак \ам иккита тилча сегменти, юқориги тилча (4) ва пастки тилча (5) сегментлардан иборат. Ўпканинг ўпг ва чап пастки бўлаклари: базал- чўққи (6), базал- олдинги (8), базал- латерал (9) ва базал- орқа (10) сегментлардан иборат. Ўнг пастки бўлакда япа базам-, медиал (7) сегменти бўлади.
Болаларда сегментларнинг жойлашиши, хаво ўтиш ва секрет чикариш фаолиятининг ўзгаришига қараб, пневмония купинча 6 сегментда ва яна 10 ва 2 сегменларда кузатилади. Ўрта ёнбош (4) ва ўрта олдинги (5) сегментлар бронхлари узуп, ёриги тор бўл гаи лиги, бронх пулмонал лимфа тугунларига яқии булгаплиш ва безлар катталашганда бропхлар езилиши ва нафас оладпган сатх камайшлпдап пневмония огир нафас етшимаслиги билан кечши мумкин.Ўпканмш ривожлапмшппи А. И. Струков 4 даврга бўладн. И- 2 сииача алвеолалар соннпи жадал ортиши, ИИ- (2- 5 ёшда) еластик ва мушак толаларипи жадал ўсиши ва лимфатик туқималарини қўшилиши, ихтимол гшевмопияни шу сшда базан чўзилиброқ ўтиши шулар билан тушуптирилар. ИИИ- (5- 1 ёш) асинуслар тамомила етилади, пневмониями бу ёшда яхши, безарар кечиши заминида ужйжиап ётиши мумкин. ИВ- (7- 12 ёш) етилган ўпка чукимасн вазнини ортиб бориши.
Плевра чақалокдарда ва кўкрак ешидаги болаларда жуда юпқа, чукур нафас олганда ва плевра оралигида суюкдик йиғилганда ўз ўрнидан осон кузғалади. Плевра бўшлиги ҳажми катта кичик бўлиб ўзгариши мумкин, чунки париетал қаватлари жуда бўш бириккан бўлади. Плевра бўшлигиға сугоклик йиғилса кукс оралиғидаги органларни, айниқса юрак ва пастки кавак венани ўрнидан жуда осон кўзғатади. Шунинг учун болаларда плевра бўшлигида суюкдик йиғилганда қон айланиш системасининг фаолияти тез ўзгаради. Ундан гашқари аорта, трахея, қизилўнгач, диафрагма ҳам ўз ўрнидан силжийди, бу еса шу органларнинг фаолиятини ўзгаришига олиб келади.
Кукс оралиғи болаларда катталарникига нисбатан каттарок бўлиб, унинг оқори қисмида трахея, югон бронхлар, айрисимон без, лимфа безлари, фтериялар, перв толалари жойлашган, пастки қисмида еса юрак, томир ва нерв голалари жойлашган бўлади.
Упканинг лимфа тугунларига 1) трахеобронхеал, 2) бифуркасион ‘кекирдакни икки бронхга бўлинган жойида жойлашган), 3) бронхопулмомал ,’бронхлар!ш ўпкага кириш ерида жойлашган), 4) йирик томирлар тугунлари-юқориги, ўртадаги ва пастдагилар киради. Ўпка лимфа тугунлари ерта ёшлик еолаларда яхши ривожланган бўлиб, ўзининг тузилиши жиҳатидан яллигланиш жараёнига мойил бўлади. Боланинг 7- 9 ёшидангина лимфа тугунлари оркага караб ривожланади.
